Не смучете отровата, ако Ви ухапе змия!

1. Три вида отровни змии се срещат в България. Става въпрос за два типа усойници и един вид пепелянки. Характерното за тях е, че не са големи – достигат до 90 см, а средната им дължина е 45 см. Лесно се разпознават по окраската, раздразнителни са, атакуват бързо и без предупреждение.

2. Отровата на змиите, които се срещат в България, може да ви убие. Преди това води до развитие на оток с последваща некроза на мястото на ухапването и околните тъкани. Противоотрови обаче има. Пепелянката обитава тревисти низини и скалисти склонове. Може да се намери във ферми и обработваеми площи, докато усойницата живее в скалисти планински райони и открити тревисти площи и поляни, понякога и в селскостопански терени.

3. Тъй като размерът на усойниците и на пепелянката, както и зъбите им не са толкова големи, когато ни ухапят отровата им не прониква в дълбочина, а количеството й не е голямо. По тази причина инцидентите са благоприятни, т. е. доброкачествени, и не се налага приемането на противозмийския серум.

Змии плъзнаха в Перник, в Бургаско, във Великотърновско и хвърлиха в паника стотици българи. Първият въпрос, който идва на ум на човек след страха, е дали видяното влечуго е отровно.

“Отровните змии в България имат характеристики, различаващи ги от останалите. Те са с триъгълна глава, значително по-широка от врата, вертикални (котешки) зеници, късо, но силно тяло и множество малки люспи по главата”, изброи доц. Андрей Галев, началник на Научноприложния център за военна епидемиология и хигиена във ВМА. За читателите на “Труд” той даде съвет как можем да се спасим от опасната напаст:

– За предпочитане е, когато сте в природата, да носите панталони с дълги крачоли, пъхнати в ботушите или в обувките. Дрехите да са свободни, а не прилепнали. Винаги оглеждайте пътя и района, през които ще минавате. Внимателното наблюдение на околните храсти ще ви помогне да видите змията навреме.

– Големи дънери, скали или камъни не се прескачат, защото влечугото може да се е свило от другата им страна, и да стъпите върху него. Не пътувайте сами сред природата – спътникът ви може да забележи змията, която вие сте пропуснали. Бъркането с гола ръка в животинска бърлога или дупка в земята не е желателно, защото има вероятност да е скривалище на змия. Ако човек реши да провери какво има вътре, първо да си осигури видимост.

– Ако преминавате в район, за който се знае, че има змии, вдигайте възможно най-много шум. Така те ще се оттеглят на разстояние. Натъкнете ли се на влечугото обаче, не правете опити да го убиете. Когато паникьосана група започне да хвърля камъни и да стреля по змията, нараства вероятността от случайно нараняване. Най-добрата тактика е човек да остане неподвижен. Така си осигурява време и да прецени дали тя е отровна или не е.

– Никога не се докосва мъртва змия с голи ръце, защото има видове, които са майстори в преструването. Някои от тях могат да се завият наопаки и да лежат с отворена уста и с блуждаещ навън език. Усойниците са в състояние да останат привидно неподвижни въпреки провокациите и след това атакуват бързо и решително.

– Да не се оставят на камари боклуци в двора, ако домът или къщата граничат с ниски храсти и шубраци. Парчетата ръждясало желязо, картони, тръби, щайги и картонени кутии осигуряват скривалище за змиите и плячката им. Поддържането на къщата и двора чисти и подредени прави змиите видими. Лишава ги от възможност да се задържат в тях за почивка и ловуване от засада. В последните години у нас се предлагат репеленти срещу змии, които ги отблъскват. Те представляват съчки с мирис на изгоряла гора.

– Стигне ли се все пак до ухапване, добре е да се види часът на инцидента. Това ще помогне на лекаря да контролира отравянето. След инцидента се свалят всякакви пръстени, гривни, колиета и бижута по тялото. Причината е, че бързоразвиващият се оток ги превръща в източник на болка. Проверява се как диша пострадалият, трябва да се ликвидира възможността да се удави в собствената си слюнка. На ухапания не се дава да се движи много и се осигурява транспорт до най-близката болница.

Ако има възможност да се убие змията, се взема главата и 10 см от опашката, за да се идентифицира.

– Не трябва да се прилага противоотрова на полето. Раната от ухапването да не се бърка и реже. Да не се смуче, защото и един кариес да има в устата на този, който ни помага, или малка раничка, това означава, че вече ще има двама поразени от отровата. Не се дават напитки, лекарства или успокоителни на пострадалия (виж интервюто по-долу).

“Ухапване не означава задължително отравяне. Отделянето на отрова е под волевия контрол на змията. По-голямата част от ухапванията са сухи, т. е. те са защитни, и отрова не достига до кожата”, обясни доц. Галев. Той напомни, че по-вероятно е човек да бъде ударен от мълния или ритнат от магаре, отколкото да бъде ухапан от змия.

“Хората убиват повече змии, отколкото хора са убити от змии. Затова, ако влечугото бъде оставено на мира, и то ще остави човека”, посъветва доцентът от ВМА. Според него повечето ухапвания настъпват при опит да се убие или улови змията.

Доц. Андрей Галев: Лед върху раната разнася токсините!
Казахте, че е възможно змията да ни е ухапала защитно, т. е., без да е пуснала отрова в кожата ни. Какво е лечението в този случай, доц. Галев?

Трябва да се приложи противозмийски серум. Това е напълно достатъчно. Тук е мястото пак да подчертая, че отровата, попаднала в организма ни, не бива да се смуче от човек. На пазара ни се предлагат помпички, подобни на тези за кърмата, които вършат точно тази работа. Малко вероятно е, тръгвайки в планината, човек да си вземе подобна вещ, но пък много помага при нещастните случаи.

Защо не е добре на пострадалия да се дават успокоителни?

Те биха променили клиничната картина. Впоследствие лекарят би се запитал: “Този човек от отровата ли е така замаян или от лекарството?” Не е добре на мястото, където е ухапването, да се налага и лед или топлина върху раната. Ако се постави лед, за момента той ограничава отравянето. Но щом се стопи, изведнъж в лимфната ни система директно навлизат много токсини от отровата. Тоест получава се обратният ефект и дори се наблюдава шок. А поставен топъл предмет би довел до още по-лесното разпространение на отровата в организма. Не се прилага и електрически шок, защото така тя ще проникне още по-дълбоко, като при физиотерапия.

Колко струва спасяването на живота на пострадал от опасните влечуги?

Цената е много висока, ако пострадалият изпадне в кома и е силно поразен. А е съвсем ниска, ако мине само с една превръзка и приключи с изписване още през същия ден.

Защо ухапаното място не трябва да се стяга с превръзка?

Преди време се правеше точно така. Но сега разбиранията са други. Отровата не се разнася от кръвоносната система, а от лимфната, съответно кръвоносните съдове са по-повърхностни. Така при поставянето на превръзка се стига до оток на крайника, но отровата продължава да се разпространява в по-дълбоката лимфна система. А отокът допълнително води до некроза и до влошаване на състоянието на пациента.

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *